Очарование от Bubarism

Очарование от Bubarism

Blog Article

Предаването „Конете на България“ с нов телевизионен сезон

Сензационни сателитни СНИМКИ от брилянтната военна операция на Киев, унищожила най-милото на Русия

Домашното добиване на коприна става по твърде примитивен начин, повтаряйки древния опит в свилоточенето. Неголямо количество пашкули (около килограм) се изсипват в казан с вряла вода. Като омекнат, се разбъркват с дръвце или метличка, за да се захванат нишките от пашкулите. Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност (синия, софра, тава), посипват се с пясък, за да не се объркат.

Тъканта, която наричаме коприна, е направена от дългите тънки влакна, произведени от копринената буба по време на нейния стадий на ларва. Намерението на насекомото е да създаде пашкул за трансформирането си във формата на молец.

Родината на коприната и копринените буби е Китай. Още в древността, те успяват да развият този отрасъл и да го направят един от техните най-печеливши. Понеже е било наистина доходоносно, в Китайската империя то се дава само на най-привилегированите семейства, които налагат монопол върху дейността.

Бубарството при създаване на съответните условия би могло да осигурява добри доходи на фермерите и то в райони, където възможностите за доходи от друга селскостопанска продукция са силно ограничени;

По този начин се дава възможност на хората в тези региони да си докарват допълнителни доходи и ги стимулират да не променят своето местообитание. Трябва да се отбележи и създаването на Научен център по бубарство във Враца, който служи за развитието и продължаването на този тип дейност.

Добре дошли на страницата на Научния център по бубарство – Враца!

Археологическите доказателства сочат, че използването на пашкули от вида копринена буба

Принцът на Монако Бубарство подкрепя кампанията за окончателна забрана на неоникотиноидите в ЕС

Your browser isn’t supported any more. Update it to have the best YouTube expertise and our most recent functions. Learn more

Внимавайте за този популярен заместител на гърба на етикета, защото съсирва кръвта

В момента възстановяваме старите и създаваме нови градини. Започваме един щурм за производство на черничеви дървета и създаване на градини в цялата страна, но основно в Северозападна България“, казва Мила Димитрова, председател на Управителния съвет на „Текстил Клъстер Коприна“.

За модел в овцевъдството разказва фермер от Велики Преслав Следващо видео